Вечерта на 23 ноември, обърна живота ми на 180 градуса . Беше -12, а аз нагазила до коленете в сняг се опитвах да събера мислите си. В главата ми бушуваха безброй гласове, които бавно и постепенно разкъсваха съзнанието ми на малки безп...

Тази любов е противопоказна,
до лудост,до болка,до срутване
Тази любов е противопоказна,

Приказка една аз зная,
за славей нежен и за роза бяла,
за любовта на беден селянин и

Цвят по цвят се разтваря
бавно едва доловимо градинската роза червена-
червена  като маврудово вино..

Ти моя любов по детски чиста и истинска
една секунда ме събира и дели със теб
ах моя любов така плаха,несигурна

Душите ни във вечност ще се слеят,
душите ни в една ще се родят,
защото аз без теб не бих могла да изживея,

Моя малка дъщеря не родена още
Представям си всяка вечер твоите руси къдрици
твоите зелени очички и бялото ти личице

Живота за пореден път се срути
потънах под отломки от тъга
под илюзии и разпилени думи

Нека потъна в безвремие,нека остана сама
там да намеря себе си и да бъда просто жена.
Да сваля оковите на това наказание ,

Беше в една есенна сутрин...сгушена в теб съзерцавах листопада..
Поех си дъх и в него сякаш събрах всички изминали години..
времето забави своя ритъм ...опитваше се да изравни секундите с ударите на сърцето ми.....

Изгубих се в пътя до себе си-
опитах за минута да спра,
но мой спътник бе бремето на

Застанал съм сам пред себе си ,
прошка да взема и дам,
прошка,но не си прощавам ,а